Acts 20

Павел в Македония и Гърция

1 ^a След утихването на размирицата Павел повика учениците и като им даде наставления, прости се с тях и тръгна да отиде в Македония.

2 И като мина през онези места и насърчи учениците с много думи, дойде в Гърция

3 ^b и престоя там три месеца. И понеже юдеите направиха заговор против него, когато щеше да отплава за Сирия, той реши да се върне през Македония.

4 ^c И го придружиха до Азия берянинът Сосипатър, син на Пир, и от солунците – Аристарх и Секунд; още и Гай от Дервия и Тимотей, а от Азия – Тихик и Трофим.

5 А тези бяха отишли по-напред и ни чакаха в Троада;

6 ^d и ние отплавахме от Филипи след дните на безквасните хлябове и за пет дни дойдохме при тях в Троада, където престояхме седем дни.

Възкресяването на Евтих

7 ^e И в първия ден на седмицата, когато бяхме събрани за разчупването на хляба, Павел беседваше с тях, понеже щеше да отпътува на сутринта; и продължи словото си до полунощ.

8 ^f А имаше много светила в горната стая, където бяхме събрани.

9 И едно момче на име Евтих, което седеше на прозореца, беше заспало дълбоко и когато Павел беседваше още по-надълго, като потъна в сън, падна долу от третия етаж; и го вдигнаха мъртво.

10 ^g Но Павел слезе и като падна върху него, прегърна го и каза: Не се безпокойте, защото животът му е в него.

11 След това той се качи горе, разчупи хляба и яде, и приказва пак надълго до зори, и така тръгна.

12 А момчето доведоха живо и много се утешиха.

Пътуването към Милит

13 А ние тръгнахме по-напред за кораба и отплавахме за Асос, откъдето щяхме да приберем Павел; понеже така беше поръчал, като той щеше да отиде пеш.

14 И когато се присъедини към нас в Асос, взехме го и дойдохме в Митилин.

15 И оттам, като отплавахме на следващия ден, дойдохме срещу Хиос, а на другия – пристигнахме в Самос; и като престояхме в Трогилия на следващия ден дойдохме в Милет.

16 ^h Защото Павел беше решил да отмине Ефес, за да не се бави в Азия, понеже бързаше, ако му беше възможно, да стигне в Йерусалим за деня на Петдесетницата.

Речта на Павел пред презвитерите в Ефес

17 А от Милет прати в Ефес да повикат църковните презвитери.

18 ⁱ И като дойдоха при него, им каза: Вие знаете по какъв начин още от първия ден, когато стъпих в Азия, прекарах цялото време между вас,

19 ^j в служене на Господа с пълно смиреномъдрие, със сълзи и сред изпитания, които ме сполетяха от заговорите на юдеите;

20 ^k как не се въздържах да ви изявя всичко, което е било полезно, и да ви поучавам и публично, и по къщите,

21 ^l като проповядвах и на юдеи, и на гърци покаяние спрямо Бога и вяра спрямо нашия Господ Исус Христос.

22 ^m И ето сега, заставен духом, отивам в Йерусалим, без да зная какво ще ме сполети там,

23 ⁿ освен че Святият Дух ми свидетелства във всеки град, като ми казва, че ме очакват окови и скърби.

24 ^o Но не се скъпя за живота си, нито ми се свиди за него, стига само да завърша пътя си и служението, което приех от Господ Исус, да проповядвам благовестието на Божията благодат.

25 ^p И сега, ето, аз зная, че нито един от вас, между които ходих и проповядвах Божието царство, няма вече да види лицето ми.

26 ^q Затова ви свидетелствам в този ден, че аз съм чист от кръвта на всички;

27 ^r защото не се въздържах да ви изявя цялата Божия воля.

28 ^s Бъдете бдителни за себе си и за цялото стадо, в което Святият Дух ви е поставил епископи, да пасете църквата на Бога, която Той придоби със Собствената Си кръв.

29 ^t Аз зная, че след моето заминаване ще навлязат между вас свирепи вълци, които няма да жалят стадото;

30 ^u и от самите вас ще се издигнат човеци, които ще говорят изопачено, за да отвличат учениците след себе си.

31 ^v Затова бдете и помнете, че за три години денем и нощем не престанах да поучавам със сълзи всеки един от вас.

32 ^w И сега ви препоръчвам на Бога и на словото на Неговата благодат, което може да ви назидава и да ви даде наследство между всички осветени.

33 ^x Не съм пожелал среброто или златото, или облеклото на никого.

34 ^y Вие сами знаете, че тези мои ръце послужиха за моите нужди и за нуждите на онези, които бяха с мене.

35 ^z Във всичко ви показах, че като се трудите така, трябва да помагате на немощните и да помните думите на Господ Исус, както Той е казал: По-блажено е да дава човек , отколкото да получава.

36 ^aa Като изговори това, коленичи и се помоли с всички тях.

37 ^ab И всички плакаха много; и паднаха на шията на Павел и го целуваха,

38 наскърбени най-вече поради думите, които каза, че няма вече да видят лицето му. И го изпратиха до кораба.